На днешния ден през 1928 година е роден Любен Антонов. Журналистът, чийто дрезгав глас събуждаше сутрин България с новините от Силистра, излъчвани по програма „Хоризонт” на БНР. Човекът, чийто силует - с лула в ръка, ще остане в спомените на колегите.
Няма смисъл да преповтаряме биографията му. Всички ние, които сме работили с него добре познаваме историите му. Иска ми се обаче всеки един да намери днес време, минута поне, за да събуди в съзнанието си урок, който му е бил даден от дядо Любен.
Не е тайна, че по между си говорехме за него като за Дъртия. Той знаеше това и се усмихваше саркастично. Не можеше да спори с ЕГН-то – беше най-големия на години.
Аз бях на 18 години, когато се сблъсках с него за първи път – той беше на 67 г. Огромна разлика за мен младото и зелено недоразумение, попаднало случайно в Жилдията на силистренските журналисти. Бях далеч от всички и по житейски опит, и по акъл, и по образование, както се казва. Започнах да му говоря на „Вие” – почтително и с уважение – „Г-н Антонов, това ...Г-н Антонов, онова ...!” ... Той не разреши. Рече ми, така да не го наричам. Аз пък от своя страна не можех да се обръщам към него по име, затова стигнахме до компромиса да му викам дядо Любен... или както му казваше Пеню Пенев, от БТА – Влюбен Антонов.
Ше излъжа, ако кажа, че не сме се карали с него. Преди 15 години, въпреки крехката ми възраст, ме беше докарал до ръба на нервна криза, в момент, когато гонех из града актьорът Владислав Карамфилов – Въргала, за да направя първото си интервю. Дигнах му скандал /на дядо Любен/ - крещях му и за капак тръшнах вратата на офиса му.
Цяла нощ не спах. Та той беше на годините на бащата на майка ми, а аз се държах като гаменче. На другия ден рано сутринта бързах да отида, да кажа”Добро утро!” и да се извиня. Той ме погледна и ме попита – Искам ли да стане и да ми обърше два шамара – Изумих се!
„Нямаш право да се извиняваш. Не трябва да имаш никакви скрупули. Това че, аз съм по-голям, не ме праи различен от теб. Ти беше в правото си да ми държиш такъв тон и да си гониш историята!”
Тези думи помня и до днес.
Всичко останало, което се е случвало през годините – и добро, и лошо в процеса на работа и в отношенията между работещите в медиите, за мен е без значение. Всеки за себе си е бил прав.
Всеки един от нас по свой си начин е гонил историята си.
Затова нека просто се усмихнем и си спомним за Любен Антонов. За това, че по един или друг начин той остави отпечатък във всеки един от нас и в методите ни на работа.
/Незабравка Кирова-Христова/
Роден на 11 ноември 1928 г. В гр.Фердинанд, по- късно Михайловград, а сега Монтана в бедно градско семейство.
Средното си образование завършва в михайловградската мъжка гимназия. През 1963 год. Завършва Висшето си образование в първия задочен випуск по Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. До навлизането си в журналистическата професия работи в различни области на обществения и стопански живот като инструктор в околийския комитет на РМС, първи секретар на Градския комитет на ОФ,секретар на Дирекционния съвет в хранителен комбинат „Гаврил Генов”- гара Бойчиновци, счетоводител и нормировчик в мините”Плакалница” и „Седмочисленици”- Врачанско, в мина „Чипровци”-Михайловградско, откъдето заради негови критични публикации в столичен вестник той е уволнен от работа. 1954 г. Месец април започва работа като кореспондент на в.”Патриот”за Русенски окръг / сегашните Русенска, Разградска и Силистренска област/, откъдето през лятото на 1958 г., поради намаляване периодичността на вестника кореспондентското звено е съкратено. От 10 декември 1958 г. е кореспондент на Българското Национално Радио за Русенска, Разградска и Силистренска област. През 1990 г. излиза в пенсия, но продължава да работи като нещатен кореспондент но БНР в Силистра до 2003 г., когато бе назначен щатен кореспондент . Отогава до сега продължава като журналист на свободна практика. В различни Силистренски и национални медии публикува кореспонденции, репортажи и интервюта по важни и актуални за широк кръг от населението проблеми.
Щатната му работа като кореспондент на БНР има прекъсване от 9 месеца, през което време заради инсенирано и скалъпено обвинение от тогавашния първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Русе е осъден на 9 месеца затвор. Дори и като затворник в последните 3 месеца води медийна пропаганда на КАТ – Плевен.През 2008 г. се навършrиха 80 години от рождението му и 50 години – журналистическа дейност. През този половин век журналистическата му дейност възлиза на повече от 300 хиляди публикации от всички жанрове- кратки информации и новини, репортажи, очерци, интервюта, проблемни кореспонденции, коментари и др.. Целият журналистически архив е предал на съхранение в личните фондове на Държавните архиви в Русе и Силистра. Има издадени 5 авторски книги, 4 от които отразяват .... само Силистра.
 |
| На 30 км от Чернобил, 2 месеца след аварията |
Като кореспондент на БНР е удостояван с различни отличия – два пъти отличник на Министерството на културата, три пъти е печелил вътрешни конкурси в БНР. През 1987 г. е награден с орден „Св.св.Кирил и Методий” Първа степен, 1990 г. получава годишна творческа награда на Община Русе в областта на изкуството и културата.
Съпругата му Николина, родена в Михайловградското село Мадан почива през 1990 г. от рак- последица от десетгодишния хлорен геноцид на Русе от отсрещния румънски град Гюргево. Има една дъщеря Зоя и трима внуци, които от 1992 г. живеят и работят в Париж.
Любен Антонов напусна този свят през август 2009 година.
